знаеш ли онова чувство, когато думите се заклещват в гърлото ти и навсякъде ти пари, защото искаш да ги кажеш, безумно много, адски много. и те боли, защото трябва да избираш между това на теб да ти е добре или на човека отсреща да му е добре..
и аз мълча. и думите ми се препъват и търкалят и давят и умират в гърлото ми. не стигат до езика, само ме насълзяват от време на време. леко ми се свива корема. и понякога ти затварям точно когато съм напът да го кажа, за да не се изпусна.
толкова съм повредена и пречупена и стъпкана и зашивана хиляди пъти.. че ме е страх да кажа две думички.
и ти затварям и затварям очи и сънувам как е по лесничко. и не ми се налага да ги казвам, защото не ги чувствам. и, мамка му, толкова ми се иска да не ги чувствам.
глупава съм и наивна да си мисля, че мога да променя нещо. че тъпото златно и тъпото синьо и писането и песните ще променят нещо.
и пак ми се стяга гърлото.
така че ще излъжа.
не те.
не знам дали четеш. или не четеш. не знам дали има значение. не знам дали имам значение.
знам, че е глупаво. но толкова пъти съм си мислела, че съм нещо, а съм била нищо.. че сега, когато може и да съм нещо.. се чувствам като нищо.
така че, не. не те.
1 коментар:
Просълзих се... защото съм уморена да се чувствам така.
Публикуване на коментар