прекарай със мен един rock`n`roll ден..

why be alone when we can be together, baby..
i can make your life worthwhile.. and you can make me start to smile.

сряда, 10 август 2011 г.

million miles away.

или по - точно.. 4709.63 мили.
7579.21 километра.
ще се кача на онези прекрасни самолети. ще се лутам два часа на летище в германия. а ти няма дори да ме изпратиш. ще пътувам десетина часа, през които ти вероятно ще си на плаж, ще пиеш студена бира и ще носиш онази усмивка, в която се влюбих. дано никой друг не я забележи.
ще е сякаш съм пътувала 6 часа - колкото до морето, колкото до теб. и започваме да се разминаваме.
като се замислиш, прилича на игра - какво ли прави другият сега? вероятно нищо интересно.
ти в момента още спиш, а аз съм много сънена. днес ще сме зарити с дрехи, твоите дрехи. предполагам, че така е честно - изпращал си ме толкова пъти, че накрая трябва и аз да го направя.
ти спиш, а аз трябва да тръгвам. да те събудя. да се поскараме за последно - над куфара ти, може даже и да хвърля нещо. сигурно ще заплаша, че ще си тръгна. и даже ще си тръгна - бясно отваряйки асансьора, с насълзени очи и треперещи ръце. и със сигурност ще съм забравила нещо. ти няма да ме последваш, ще седя на някоя пейка и ще треперя и ще плача. и ще ти се обадя, подсмърчайки. ще кажа, че съжалявам. твоето съжаляване ще се подразбира. ще вървя към метрото, докато говорим. ще се кача, докато говорим. и няма да мога да те пусна. ще се прибера и ще се затворя в стаята, а нещо ще ме стиска за гърлото..
но няма да е така. не и днес. надявам се.
до след месец, my love. и дано имам при кого да се върна.