with friends like these who needs enemies?

Заради него съм каквато съм. Заради него русото в душата ми е повече, отколкото в косата. Заради него сърцето ми ще гори още много, много време.
Заради нея знам какво имам, колко е ценно, колко много имам нужда от него. И как да го опазя. Заради нея знам, че си заслужава да се боря. На всяка цена.
Заради него не вярвам, заради него ми е трудно да намирам границите. От него почнаха китарите.
Заради нея съм щастлива. За нея се усмихвам, бирените ми халки са нейни. Заради нея се крепя, защото сме едно – аз съм тя и тя е аз, така че трябва да съм цяла. Заради нея.
Заради него се усмихвам, когато минавам покрай изоставените пейки. Заради него сияя, защото съм неговото Слънчо. Заради него понякога ми е трудно да съм сама, защото съм свикнала винаги да имам рамото му.
Заради нея осъзнавам грешките си. Заради нея зимата значи сладолед. Заради нея премислям всичко по един път и половина.
Заради него съм себе си. Заради него съм влюбена. Заради него съм кучка. Заради него сарказма е повече от жизнерадостта. Заради него падащите звезди са просто умиращи желания, чийто реквием са въздишките ми.
А пък той е причината да не спя вечер, да късам листата на маргаритките, да раздухвам глухарчетата, да въздишам по табелите. Защото.. Просто така.
Заради тях вярвам и не вярвам. Заради тях обичам. Мразя. Харесвам. Викам. Прегръщам. Целувам. Проклинам. Моля. Слушам. Чакам. Тичам. Бягам. Крия се.
Заради тях. Просто ей така, защото мога.

friends > all.

понеже не ми е виновно да плача в тяхно присъствие. защото най добре пасвам в техните прегръдки. и най ме радва техният смях. защото в тях съм най перманентно влюбена и те разбират всички мои 'аз'. защото е нужен просто един поглед, за да ме прегърнат, едно измрънкване, за да ми направят масаж, надявайки се главоболието ми да спре.
можем да са безумно лигави с мен, но в момента, в който имам нужда само от мълчание и някой, на чието рамо да плача, стават сериозни и попивателни. попивателни на сълзите ми.
не мисля, че някой може да разкаже историята на любовите ми по добре от тях. дори аз.
първо действие: сведени погледи.
второ действие: първи целувки.
трето действие: 'остани.'
четвърто действие: сутрешни усмивки.
пето действие: 'сбогом.' и сълзи по възглавницата. под душа. в училище. над Кулата. в дилърс. пред непознати. по суичъра на даниеле. и по рамото на ина. по пода на киното. по ръцете ми. докато с мими късахме последното писмо.
всичките пъти, когато ме е прибирал от гарата. и всичките разказа, безумно различни. лято. есен. есен. есен. есен. ноевмри. зима. зима. зима. зима. зима. зима. пролет.
животът ми е каша yana style, затова сте единственото нещо, което обичам толкова, че да си хабя пожеланията под паднали звезди за вас.

ps: train spotting. <3

бирени халки и крилца на пеперудки.

Първо.. Сбогом. Ужасен начин да започнеш нещо, но.. Единственият уви.

Второ.. Честита година на калинките. Не знам дали я има в някой календар. Сигурно не. Но какво пък, не съм аз тази с хороскопите, така че ще ми простиш това малко подминаване на правилата. Ще си направя една прекрасна калинкена година. Пък !

Та.. казах, че няма да правя равносметка. Просто за момент ще погледна през рамо, за да видя с какво се сбогувам, става ли? Без възражения? Е, ето – обръщам се.

Не пазя дневници, не знам какво точно ми се е случвало по месеци и дати. Но знам, че имах най прекрасното начало и най сриващия и разрушителен край. За прекрасните екскурзии, за Европа, такава каквато я видяхме, с огромни усмивки и заспали очи. За тартите с ягоди и за спането в автобуса. За разхождане по парижката магистрала в 11 през нощта. За снимките. За едната вечер, в която си спах в стаята. За белота и бакардито. За класа ми, защото е страхотен.

После за прекрасното ранно лято, което прекарах във висене в борисовата и учене за изпита по френски. После се концерта на Scorpions, който никога няма да забравя. За Сава, който дойде с мен. За морето, за пясъка, за среднощното къпане и бирата. За усмивките, които не можех да крия. За Даниеле, който винаги беше разбиращ и търпелив и обичащ. И никога няма да мога да му благодаря.

За летните грешки. И за плуването на онова пристанище. За мокрите коси и прецаканите слушалки. За будуването и за това че сутрин никак не ми се отразяваше. За купуването на сладолед ^^

За Мими, защото е най прекрасното чудовище на света. И защото бирените халки винаги ще ми напомнят на нея. За Ина, защото каквито и глупости да прави и колкото и да е зашматкана и отнесена, аз ще си я обичам. За Лю и за Пешко, защото всеки път, когато гледам тъп филм се сещам за тях. За него, защото ме качи на альоша. И защото винаги ме усмихваше, нищо че не ме правеше щастлива. И защото имам чувството, че единствените ръце, единствените пръсти, с които си пасват моите, са неговите.

За прибирането по тъмно, за зяпането на звездите. За звездния дъжд. За течния шоколад и лъжичките. И за всички неизпратени писма. За концертите. За преглътнатите сълзи. И за неизплаканите.

За това, че съм сватовница.

За потъмнялата ми коса и за изрусялата ми душа.

За всички предстоящи грешки, за всички настоящи каши.

За целувките, които никога не са били пластмасови, но успешно се правеха на такива.

За китарите, защото без тях светът щеше да е с няколко хиляди идеи по ужасен. За музиката, която ме държи будна. За кафетата. За мандарините и желираните мечета.

За туптуптуптуп и за греяното вино.

За толкова много неща, че не мисля, че ще мога да се спра. Но спирам. И си пожелавам прекрасни последни дни от годината. И за предстоящите месеци.

Усмихната година на всички (:

je suis à toi.

Попита ме какво е моето богатство.. И аз се усмихнах, мислейки че това е най лесният въпрос на света. И всъщност е. Но как да опиша теб? Как да опиша него? Как да ви опиша, така че всички да ме разберат, когато казвам, че понякога си изразходвам пожеланията под падащи звезди заради вас?
Усмихвам се отново.. Защото.. Няма значение дали ще разберат. Няма значение колко кафе ще ми трябва, за да съм будна, когато се усмихнеш отново. Защото ти си си ти. И аз съм си аз. И ти винаги успяваш да ми направиш деня. И понякога дори ме караш да усещам вкуса на шоколада и кафето, и сладоледа във въздуха само защото съм с теб. Защото иначе напрегнатата тишина със тебе е приятна. И колкото и да те чакам.. винаги ще има следващ път, защото никога няма да се уморя да те виждам как идваш.
Защото ти си просто човек и знам, че можеш да си тръгнеш. Знам, че най вероятно някой ден ще се събудя и ще съм сама. Но знам и че си тук. И продължавам да се усмихвам..
Защото всички думи на света, всички шоколади, всички цигари, всички текили, всички бирени халки, всички снимки, всички песни, всички стихотворения, всички книги и всички щастливи краища.. Те за мен са нищо в сравнение с единствения миг, когато аз кажа нещо и ти се усмихнеш.
Защото ти си тръбичката, която ми помага да дишам. Лъжичката, с която ям шоколада си. Запалката, с която паля. Фунийката на моя сладолед. Лимончето към текилата ми. Снегът към зимата. Тъгата след лятото. И подаръжите на рождения ми ден. Горещият шоколад на Коледа. Сълзите след стихотворенията. Дъждът преди сълзите. ;d Всичките ми богатства.. си ти. И те са теб.
И понякога.. се събуждам през нощта, без да знам защо.. разтърквам очи и си мисля дали спиш добре и дали сънуваш нещо хубаво. Когато знам, че ти трябва късмет, стискам палци, докато кокалчетата ми побелеят, а след това още поне половин час. Не мога да спя, ако знам, че тъгуваш. И в стомаха ми избухват фойерверки, когато знам, че се радваш.
Бих ти правила палачинки през пет минути, но знам, че не можеш да изядеш толкова много.
И знам колко евтино може да звучи. И колко еднакво. И колко глупаво. И колко.. не искам да използвам повече епитети.
Но преди музиката и книгите и стихотворенията и звездите и снежните нощи.. които все са нечии други богатства. Си ти. И не знам дали си само за мен. Но знам, че.. има част от мен, която е само твоя. Единствено твоя. И ще е тук винаги.