прекарай със мен един rock`n`roll ден..

why be alone when we can be together, baby..
i can make your life worthwhile.. and you can make me start to smile.

сряда, 27 януари 2010 г.

sunshine or rain, it's all the same.

вкусът на лятото ми са топлите дъждовни капки и не чак толкова топлия сладолед по ъгълчетата на устата ми.
връхчето на химикалката, когато я дъвча, докато смятам колко точки да пиша за тази игра белот.
и вкусът на чаршафа, когато се събудя нощем, защото съм го захапала.
вкусът на балсама ми, защото никога не успявам с ръце и трябва да захапя капачката.
и на не чак толкова сутрешното ми следобедно кафе, без захар, с някоя бисквита или просто със усмивка.
..
също така пластмасовите лъжички, които дъвча до обезобразяване. сламките също.. само дето тях май наистина ги ям.
и бакарди, о, колко е лятно.
вкусът на нищо, късно вечер, когато говорех със теб, дълбокото поемане на въздух, поради една единствена причина - да запомня, че съм дишала истински, когато съм била твоя.
вкусът на пясъка, когато някой пречита покрай мен на плажа и ме засипе.
и пържените картофки със сирене.. на плажа или в борисовата градина.
..
шоколадът в промишлени количества.
желираните бонбони, които биха стигнали за цял клас.
вкусът на дъха ми, когато телефона ми извибрираше - защото го задържам малко по дълго и можех да го вкуся.
орбит диня - най лятното.
нектарини, мога само от тях да живея.
..
и вкусът на задържаните ми усмивки, прехапаните устни (понякога до кръв.)
и лятото.. лятото ще е и твоите устни, но дотогава има време.. а аз не искам още от сега да го мечтая, защото мечтите ми рядко стават някоя от фалшивите ми истини.

вторник, 12 януари 2010 г.

houston, we've got a problem..

..i think i'm falling in love with you.

защото бих претичала не целия апартамент, а цял квартал, ако трябва, за да ти кажа, че съм будна и трябва да ми звъннеш пак.
бих се пазарила с часове за това кога да затворим, за да можеш да учиш.
мога да ти слушам гласа с часове.
обичам как ми пееш по телефона, мислейки си, че не можеш. а всъщност пееш прекрасно.
и.. осъзнах, че.. вчера докато се прибирах към вкъщи.. не виждах лицата на другите момчета. нямах желание да ги виждам. ти се беше отпечатал от вътрешната страна на клепачите ми и всеки път щом мигнеш се появяваше.
ии.. знам, че нямам песни за теб. и наистина съжалявам, наистина, че се раздавам така и че си разпродавам душата на който поиска дори малко късче. но.. за теб бих слушала дори rhcp.
и.. не искам да съм жулиета отново. готова съм да се откажа от приказките и фантазиите, стига да разбереш, че сърцето ми винаги ще е драконово, очите ми винаги ще се взират към хоризонта, за да проверяват за пирати.
но ръцете ми ще са твои, докато ги искаш. косата ми ще е твоя. давам ти и думите си, въпреки че не съм сигурна дали ги имам точно сега.
и.. само твоя.