прекарай със мен един rock`n`roll ден..

why be alone when we can be together, baby..
i can make your life worthwhile.. and you can make me start to smile.

вторник, 23 февруари 2010 г.

навярно някоя китара ще свири някога за мен..

цигара след цигара. тревога след тревога..
издишам ги във мрака на собственото си безчувствие.
и някак пепелявосив е призрака на самотата ми и само нощем се явява и ми гони сънищата и спокойствието.
навярно ще го срещна денем, във нечия компания безрадостта и ще побегна да го гоня, за да върна всички недомечтани (неизмечтани) светове и хора.
навярно някой мъж ще дойде да ме търси след години, а призраците под очите ми ще го прогонят.
навярно ти дори ще си отидеш, защото съм мечтателка, изгнаница и хиляда и една принцеси (а тялото ми е едно, да не повярваш) на призрачни, забравени и невидени кралства.
навярно няма да успея да ти дам аз онова, което ще поискаш.
навярно (може би) съм недостатъчна за всички вдъхновения, които искате от мен.
какво пък.. ще рисувам по стените, ще си пея тихо (толкова фалшиво..)
ще мечтая дракони, стрелци, пирати..
но нощем - щом съм с теб и щом ръката ти е около треперещото тяло на сълзите ми.. тогава ще съм твоя, само твоя. да ме имаш, докато желаеш. да ме желаеш, докато съм тук.
и навярно е доста често във мислите ми, но навярно е само дума, седембуквена. и само върху листа ми живее.. а във въздуха топи се.
като дима на всичките изпушени цигари.

четвъртък, 4 февруари 2010 г.

Запомни ме такава - разнежена. И не викай след призрака "Как си?"

Остави ме да живея във константното ни минало, изтрий единствено последните две - три седмици. Помни ме такава - лятно, морски бяла, с рокля до глезените и мокра от солените пръски. Помни ме наивно усмихната, по мое си тъжна.. Помни ме казваща сбогом, а също и заспало прошепваща "здрасти.."
Помни ме като Сюзан - на прозореца, със пусната златисто слънчева коса. Помни ме срамежлива, със скръстени ръце, едва пристъпяща покрай реката. Помни ме звездно - лунна, с вкус на захарен памук и на бакарди.
Запомни усещането от сключените ни ръце, от натрапчивото чувство, че си празен щом ме няма. Уханието на косите ми и звука от мигването на очите ми.
Затвори очи и се сети за пулса ми, едва отличаващ се от твоя. И най сетне жизнената ми усмивка щом съм във морето.
Най вече - запомни гласа ми, лекичко треперещ щом затваряше.
Помни ме, за да мога някак да живея в настоящето ти.. Нищо, че ще бъда само спомен от изминалото лято..