friends > all.

понеже не ми е виновно да плача в тяхно присъствие. защото най добре пасвам в техните прегръдки. и най ме радва техният смях. защото в тях съм най перманентно влюбена и те разбират всички мои 'аз'. защото е нужен просто един поглед, за да ме прегърнат, едно измрънкване, за да ми направят масаж, надявайки се главоболието ми да спре.
можем да са безумно лигави с мен, но в момента, в който имам нужда само от мълчание и някой, на чието рамо да плача, стават сериозни и попивателни. попивателни на сълзите ми.
не мисля, че някой може да разкаже историята на любовите ми по добре от тях. дори аз.
първо действие: сведени погледи.
второ действие: първи целувки.
трето действие: 'остани.'
четвърто действие: сутрешни усмивки.
пето действие: 'сбогом.' и сълзи по възглавницата. под душа. в училище. над Кулата. в дилърс. пред непознати. по суичъра на даниеле. и по рамото на ина. по пода на киното. по ръцете ми. докато с мими късахме последното писмо.
всичките пъти, когато ме е прибирал от гарата. и всичките разказа, безумно различни. лято. есен. есен. есен. есен. ноевмри. зима. зима. зима. зима. зима. зима. пролет.
животът ми е каша yana style, затова сте единственото нещо, което обичам толкова, че да си хабя пожеланията под паднали звезди за вас.

ps: train spotting. <3