бирени халки и крилца на пеперудки.

Първо.. Сбогом. Ужасен начин да започнеш нещо, но.. Единственият уви.

Второ.. Честита година на калинките. Не знам дали я има в някой календар. Сигурно не. Но какво пък, не съм аз тази с хороскопите, така че ще ми простиш това малко подминаване на правилата. Ще си направя една прекрасна калинкена година. Пък !

Та.. казах, че няма да правя равносметка. Просто за момент ще погледна през рамо, за да видя с какво се сбогувам, става ли? Без възражения? Е, ето – обръщам се.

Не пазя дневници, не знам какво точно ми се е случвало по месеци и дати. Но знам, че имах най прекрасното начало и най сриващия и разрушителен край. За прекрасните екскурзии, за Европа, такава каквато я видяхме, с огромни усмивки и заспали очи. За тартите с ягоди и за спането в автобуса. За разхождане по парижката магистрала в 11 през нощта. За снимките. За едната вечер, в която си спах в стаята. За белота и бакардито. За класа ми, защото е страхотен.

После за прекрасното ранно лято, което прекарах във висене в борисовата и учене за изпита по френски. После се концерта на Scorpions, който никога няма да забравя. За Сава, който дойде с мен. За морето, за пясъка, за среднощното къпане и бирата. За усмивките, които не можех да крия. За Даниеле, който винаги беше разбиращ и търпелив и обичащ. И никога няма да мога да му благодаря.

За летните грешки. И за плуването на онова пристанище. За мокрите коси и прецаканите слушалки. За будуването и за това че сутрин никак не ми се отразяваше. За купуването на сладолед ^^

За Мими, защото е най прекрасното чудовище на света. И защото бирените халки винаги ще ми напомнят на нея. За Ина, защото каквито и глупости да прави и колкото и да е зашматкана и отнесена, аз ще си я обичам. За Лю и за Пешко, защото всеки път, когато гледам тъп филм се сещам за тях. За него, защото ме качи на альоша. И защото винаги ме усмихваше, нищо че не ме правеше щастлива. И защото имам чувството, че единствените ръце, единствените пръсти, с които си пасват моите, са неговите.

За прибирането по тъмно, за зяпането на звездите. За звездния дъжд. За течния шоколад и лъжичките. И за всички неизпратени писма. За концертите. За преглътнатите сълзи. И за неизплаканите.

За това, че съм сватовница.

За потъмнялата ми коса и за изрусялата ми душа.

За всички предстоящи грешки, за всички настоящи каши.

За целувките, които никога не са били пластмасови, но успешно се правеха на такива.

За китарите, защото без тях светът щеше да е с няколко хиляди идеи по ужасен. За музиката, която ме държи будна. За кафетата. За мандарините и желираните мечета.

За туптуптуптуп и за греяното вино.

За толкова много неща, че не мисля, че ще мога да се спра. Но спирам. И си пожелавам прекрасни последни дни от годината. И за предстоящите месеци.

Усмихната година на всички (: