приглушена светлина и цигарен дим, и отвреме навреме почукване на чаши или на бирени бутилки. и гласове, естествено.
седя, с вдигнати на стола крака, и треперя, не мога да спра да треперя. в чашата ми има два пръста уиски, които едва ли ще изпия. всъщност, които със сигурност ще изпия.
облягам се назад. опитвам се да не гледам в хората, зяпам една точка в стената, малко над портрета на Чарли Чаплин, и се опитвам да.. и аз не знам какво се опитвам.
По- добре ли си?
Гласът му е тих и успокояващ. Просто поклащам глава и доизпивам уискито.
Отдавна не съм била толкова добре.. И пак не е добре.
Цигари и книги. И много музика. От онази моя музика, която ти не харесваш. И липса на сън. И липса на контакт с хора. И липса на мен, ако трябва да сме честни. Отдавна не съм била толкова добре, от няколко месеца, и все пак никога в живота си не съм се чувствала толкова зле.
Най-накрая го поглеждам, погледите ни се срещат и почти ме напушва смях. Не се познаваме, никак не се познаваме. Това ни е третата кутия цигари и петото уиски и не се познаваме. А го чувствам толкова близък. А как се казваше?
Обгръщам коленете си с ръце и се облягам на тях. Очите му са толкова чисти.
Трябва да тръгваме след малко..
Гласът ми трепери. Трудно ми е да разбера дали ми се усмихва или просто винаги си гледа така. Смигва ми и и подава още една цигара. Палим от една кибритена клечкка и издишаме едновременно.
Обичаш ли го още?
Кимвам, несигурна дали ме пита дали съм влюбена, дали го обичам, дали просто го чувствам част от мен. Просто кимвам.
Ще ти мине. Винаги минава, рано или късно минава. Боли и е горчиво, но ще мине. А когато мине, ще си съвсем различен човек.
Усмихвам се. Знам, че е така. Мълчим известно време, после гасим цигарите си и излизаме в дъжда.
И се разделяме като напълно непознати.
Няма коментари:
Публикуване на коментар