.

на фона на една музика, която не е моя, и в прегръдките на едно момче, което съвсем не е мое, се чувствам хиляди пъти повече себе си, отколкото съм се чувствала последните месеци. отколкото въобще някога съм се чувствала.
треперещата ми ръка държи цигара, а неговата стабилна - я пали с нечия запалка. и отново лягам на рамото му, издишайки миналото си и бъдещето ни в пълната тъмна стая. ръцете му барабанят по бедрото ми, чувствам се като музикален инструмент, чувствам се нова, непозната, ничия.
чувствам се толкова ничия, че трябва да изпитвам онази тъпа болка в главата, в корема, в сърцето. но я няма. и ми е празно и хубаво. и съвсем леко замаяно, достатъчно замаяно, за да потърся ръката му и да сключа пръсти с неговите дори и само за минута преди да се дръпна като попарена, преди да се махна от него.
загубили сме един час, един час ни е взет, ей така, щрак и го няма.
и в главата ми е каша и следващото изречение започва преди средата на предишното и няма нишка, няма връзка, няма тема, няма нищо.
само цигарен дим и дъх на вино и нечия топла ръка около мен.

и няма повече потопи, и няма повече бягане. и някой ден ще си кажа всичко, но не сега. не точно сега.