"J’aime être avec toi parce que je ne m’ennuie jamais. Même quand on ne se parle pas, même quand on n’est pas dans la même pièce, je ne m’ennuie pas. Je ne m’ennuie jamais. Je crois que c’est parce que j’ai confiance en toi, j’ai confiance en tes pensées. Tu peux comprendre ça ? Tout ce que je vois de toi et tout ce que je ne vois pas, je l’aime. Pourtant je connais tes défauts. Mais justement, j’ai l’impression que tes défauts vont bien avec mes qualités. Nous n’avons pas peur des mêmes choses. Même nos démons vont bien ensemble ! Toi, tu vaux mieux que ce que tu montres et moi, c’est le contraire. Moi, j’ai besoin de ton regard pour avoir un peu plus de… de la matière ? Comment dit-on en français ? De la constance ? Quand on veut dire que quelqu’un est intéressant à l’intérieur ?
- Profondeur ?
- C’est ça ! Moi je suis comme un cerf volant, si quelqu’un ne tient pas la bobine, pfft, je m’envole… Et toi, c’est drôle, je me dis souvent que tu es assez fort pour me retenir et assez intelligent pour me laisser filer…"
at least out loud i won't say i'm in love. (:
събота, 24 април 2010 г.
петък, 23 април 2010 г.
friends > all.
понеже не ми е виновно да плача в тяхно присъствие. защото най добре пасвам в техните прегръдки. и най ме радва техният смях. защото в тях съм най перманентно влюбена и те разбират всички мои 'аз'. защото е нужен просто един поглед, за да ме прегърнат, едно измрънкване, за да ми направят масаж, надявайки се главоболието ми да спре.
можем да са безумно лигави с мен, но в момента, в който имам нужда само от мълчание и някой, на чието рамо да плача, стават сериозни и попивателни. попивателни на сълзите ми.
не мисля, че някой може да разкаже историята на любовите ми по добре от тях. дори аз.
първо действие: сведени погледи.
второ действие: първи целувки.
трето действие: 'остани.'
четвърто действие: сутрешни усмивки.
пето действие: 'сбогом.' и сълзи по възглавницата. под душа. в училище. над Кулата. в дилърс. пред непознати. по суичъра на даниеле. и по рамото на ина. по пода на киното. по ръцете ми. докато с мими късахме последното писмо.
всичките пъти, когато ме е прибирал от гарата. и всичките разказа, безумно различни. лято. есен. есен. есен. есен. ноевмри. зима. зима. зима. зима. зима. зима. пролет.
животът ми е каша yana style, затова сте единственото нещо, което обичам толкова, че да си хабя пожеланията под паднали звезди за вас.
ps: train spotting. <3
можем да са безумно лигави с мен, но в момента, в който имам нужда само от мълчание и някой, на чието рамо да плача, стават сериозни и попивателни. попивателни на сълзите ми.
не мисля, че някой може да разкаже историята на любовите ми по добре от тях. дори аз.
първо действие: сведени погледи.
второ действие: първи целувки.
трето действие: 'остани.'
четвърто действие: сутрешни усмивки.
пето действие: 'сбогом.' и сълзи по възглавницата. под душа. в училище. над Кулата. в дилърс. пред непознати. по суичъра на даниеле. и по рамото на ина. по пода на киното. по ръцете ми. докато с мими късахме последното писмо.
всичките пъти, когато ме е прибирал от гарата. и всичките разказа, безумно различни. лято. есен. есен. есен. есен. ноевмри. зима. зима. зима. зима. зима. зима. пролет.
животът ми е каша yana style, затова сте единственото нещо, което обичам толкова, че да си хабя пожеланията под паднали звезди за вас.
ps: train spotting. <3
четвъртък, 22 април 2010 г.
l'amour est une source de problèmes respiratoires..
помня онези вечери, когато се чувствах сякаш сърцето ми изтича през канализацията.
помня и онези, когато ми трябваше поддържаща система, за да съществувам.
помня дилърс и сълзите, които почти успешно прикривах от рошъл.
помня и сълзите, които не си правех труда да прикривам от мими и от даниеле.
помня четенето, безумното четене, само и само да се опитам да попреча на смъртта й. не бях достатъчно силна.
помня борбата. но тя беше само на хартия, бях се предала отдавна, много отдавна.
помня бутафорната усмивка.. но после се замислям и се сещам - нея всички я помнят.
помня седенето на прозореца, взирането в сухотата навън, надеждата за сняг.
помня ноември.
помня цигарите. доста добре ги помня.
помня ноемврийския дъжд съчетан със сладолед и двама приятели на гарата. кръстословицата. един от миговете, когато знаех, че няма да се срина точно тогава.
помня колко пъти даниеле и рошъл са ме прибирали.
помня отчаянието. седенето на пода в банята. лежането в празната вана. натравянето с кафе. неяденето. инсомнията. кошмарите. недоверието. писането. слушането на музика.
помня, че не бяха отделни неща. разми ги в едно голямо петно, което просто ме погълна като черна дупка. помня раните, като от куршуми. стрелец. забавничко.
"ако не си с мен, можеш да си със всеки друг на улицата.."
"защо не вярваш на хората?"
.. защото са като теб.
помня и онези, когато ми трябваше поддържаща система, за да съществувам.
помня дилърс и сълзите, които почти успешно прикривах от рошъл.
помня и сълзите, които не си правех труда да прикривам от мими и от даниеле.
помня четенето, безумното четене, само и само да се опитам да попреча на смъртта й. не бях достатъчно силна.
помня борбата. но тя беше само на хартия, бях се предала отдавна, много отдавна.
помня бутафорната усмивка.. но после се замислям и се сещам - нея всички я помнят.
помня седенето на прозореца, взирането в сухотата навън, надеждата за сняг.
помня ноември.
помня цигарите. доста добре ги помня.
помня ноемврийския дъжд съчетан със сладолед и двама приятели на гарата. кръстословицата. един от миговете, когато знаех, че няма да се срина точно тогава.
помня колко пъти даниеле и рошъл са ме прибирали.
помня отчаянието. седенето на пода в банята. лежането в празната вана. натравянето с кафе. неяденето. инсомнията. кошмарите. недоверието. писането. слушането на музика.
помня, че не бяха отделни неща. разми ги в едно голямо петно, което просто ме погълна като черна дупка. помня раните, като от куршуми. стрелец. забавничко.
"ако не си с мен, можеш да си със всеки друг на улицата.."
"защо не вярваш на хората?"
.. защото са като теб.
неделя, 18 април 2010 г.
you and me and a bottle of wine..
Очите ни се срещнаха, небрежно, непредвидено, необмислено.. морето във моите с лешниците в неговите. Погледнах напред, а той заби брадичката си в рамото ми и ме погъделичка с косъмчетата по нея. Усмивката разцъфна на лицето ми, а на мен ми се поиска да я скрия. Исках да запазя този миг само за себе си, само мой.
Повечето ни хубави мигове бяха споделени, общите поне. Свързаните с мен или свързаните с него.. винаги и другия участваше. Или поне в моите представи. Винаги и другият знаеше.. Затова сега щях да бъда само аз. Само аз заради него.
Отпуснах се отново върху възглавницата, а ръцете му ме обвиха, докато се обръщах с гръб към него. Нямах нужда от целувките му, поне не точно в този момент. Само малко тишина, защото когато сме по отделно, не мога да я получа. Обща тишина, която не се смесва с пращенето на телефона, тишина, а не мълчание през километрите. Сега исках да получа малко тишина..
Косата ми непокорстваше някъде по възглавницата, пръстите ми се бяха сключили с неговите. Нямахме начало и край, просто аз и той - той и аз. Просто отделните въздишки, които издишах понякога. Усетих лицето му, заровено във врата ми, дъхът му, гъделичкащ сетивата ми.
Обърнах се отново, лицата ни бяха на милиметри. Допрях бузата си в неговата, а косата му ме погъделичка. Отварях и затварях очи, пърхах с мигли по него. Освободих ръката си от неговата и я сложих на гърдите му. Въздъхна и затвори очи, а от изражението му лъхаше раздразнение. Знаеше какво ще направя още преди да спусна ръка към ребрата му и да започна да го гъделичкам. Преви се и ме остави за малко да си мисля, че съм по силната.. После хвана ръцете ми, не можех да мърдам. В очите му блестеше онова въудошевление, онова чувство, че е надделял. Затворих очи и го зачаках да напрадне. Устните му се разбиха в моите, като вълни по брега. Ръцете му се отпуснаха, после смениха местоположението си и се обвиха около кръста ми. Пристина ме по близо до себе си, две пъзелчета. Моите ръце в косата му. Моята коса в лицата ни. Разстоянието, което се превръщаше в близост, и близоста, която вече беше докосване.
Някъде там посредата на целувката ни се усмихнах. Бях в безопасност. Където трябва. Бях цяла.
Откъснах се, не ми се искаше.. но се откъснах. Зарових лице във врата му и го притиснах невъзможно близо до себе си. А после и той ме притисна. Нямаше нужда, защото вече нямаше накъде. Но ме пристина.
Отново ни избутах назад, легнах върху гърдите му и се заслушах. Още два - три часа, това ни оставаше.
Аз и той, и стаята, и одеалото. И неговата риза върху мен по някое време по късно. И ягодата, която извади, за да изяде. После се замисли и ми я подаде. А когато го попитах какво й има, че ми я дава, той просто каза "Беше първата, така че е за теб.."
Осъмвам нечия и цяла. Какво по хубаво..
Повечето ни хубави мигове бяха споделени, общите поне. Свързаните с мен или свързаните с него.. винаги и другия участваше. Или поне в моите представи. Винаги и другият знаеше.. Затова сега щях да бъда само аз. Само аз заради него.
Отпуснах се отново върху възглавницата, а ръцете му ме обвиха, докато се обръщах с гръб към него. Нямах нужда от целувките му, поне не точно в този момент. Само малко тишина, защото когато сме по отделно, не мога да я получа. Обща тишина, която не се смесва с пращенето на телефона, тишина, а не мълчание през километрите. Сега исках да получа малко тишина..
Косата ми непокорстваше някъде по възглавницата, пръстите ми се бяха сключили с неговите. Нямахме начало и край, просто аз и той - той и аз. Просто отделните въздишки, които издишах понякога. Усетих лицето му, заровено във врата ми, дъхът му, гъделичкащ сетивата ми.
Обърнах се отново, лицата ни бяха на милиметри. Допрях бузата си в неговата, а косата му ме погъделичка. Отварях и затварях очи, пърхах с мигли по него. Освободих ръката си от неговата и я сложих на гърдите му. Въздъхна и затвори очи, а от изражението му лъхаше раздразнение. Знаеше какво ще направя още преди да спусна ръка към ребрата му и да започна да го гъделичкам. Преви се и ме остави за малко да си мисля, че съм по силната.. После хвана ръцете ми, не можех да мърдам. В очите му блестеше онова въудошевление, онова чувство, че е надделял. Затворих очи и го зачаках да напрадне. Устните му се разбиха в моите, като вълни по брега. Ръцете му се отпуснаха, после смениха местоположението си и се обвиха около кръста ми. Пристина ме по близо до себе си, две пъзелчета. Моите ръце в косата му. Моята коса в лицата ни. Разстоянието, което се превръщаше в близост, и близоста, която вече беше докосване.
Някъде там посредата на целувката ни се усмихнах. Бях в безопасност. Където трябва. Бях цяла.
Откъснах се, не ми се искаше.. но се откъснах. Зарових лице във врата му и го притиснах невъзможно близо до себе си. А после и той ме притисна. Нямаше нужда, защото вече нямаше накъде. Но ме пристина.
Отново ни избутах назад, легнах върху гърдите му и се заслушах. Още два - три часа, това ни оставаше.
Аз и той, и стаята, и одеалото. И неговата риза върху мен по някое време по късно. И ягодата, която извади, за да изяде. После се замисли и ми я подаде. А когато го попитах какво й има, че ми я дава, той просто каза "Беше първата, така че е за теб.."
Осъмвам нечия и цяла. Какво по хубаво..
вторник, 13 април 2010 г.
понякога.
понякога обличам дрехи, които ми напомнят на някого. не излизам с тях.. просто седя на земята, заровила глава в някоя блуза и си спомням.
понякога слушам песни, които не харесвам само защото значат нещо за някой друг.
понякога, напук, си връзвам косата, защото помня, че на него му харесваше повече пусната.
понякога се пръскам с последните капки от парфюмите, които пазя, защото помня, че съм била с тях на някоя среща. някога.
понякога отварям профилите на хората, на най различни места, по простата причина, че това е единственият начин да знам как са.
понякога чета смси.. затова няма да ги изтрия. или поне не всички. чета ги и си спомням каква е била реакцията ми, когато съм ги получила. и на какво са отговор. и.. защо.
понякога.. хах. гледам филми. никой друг не плаче на american pie.
...
а напоследък понякога се изразява единствено в това да облека дрехата, която си ми оставил, и да се опитам да възстановя миризмата. дори и след прането.
и сега е понякога.
понякога слушам песни, които не харесвам само защото значат нещо за някой друг.
понякога, напук, си връзвам косата, защото помня, че на него му харесваше повече пусната.
понякога се пръскам с последните капки от парфюмите, които пазя, защото помня, че съм била с тях на някоя среща. някога.
понякога отварям профилите на хората, на най различни места, по простата причина, че това е единственият начин да знам как са.
понякога чета смси.. затова няма да ги изтрия. или поне не всички. чета ги и си спомням каква е била реакцията ми, когато съм ги получила. и на какво са отговор. и.. защо.
понякога.. хах. гледам филми. никой друг не плаче на american pie.
...
а напоследък понякога се изразява единствено в това да облека дрехата, която си ми оставил, и да се опитам да възстановя миризмата. дори и след прането.
и сега е понякога.
четвъртък, 8 април 2010 г.
always, somehow.
ще ми се никога да не съм го чувствала. да не съм плакала.. да не съм чакала. и да не съм се усмихвала. ще ми се да не помнех гласа ти, очите ти, допира на косата ти. ще ми се да не потръпвах щом чуех името ти. ще ми се да не беше ти.
ще ми се да бях пропуснала влаковете и гарите. летните звезди. ще ми се да нямах този твой белег върху себе си. защото белезите остават завинаги. ще ми се да ме беше пуснал.
ще ми се да не беше съборил стените, да не беше пренаредил речниците ми, да не се беше появявал. да не беше обърнал света ми.
ще ми се сетивата ми да не те разпознаваха дори там, където те няма. ще ми се да не се обръщах да те търся в тълпата, в която знаех със сигурност, че те няма. ще ми се да не сравнявах всяка целувка с твоите пластмасови. ще ми се да можех да видя падаща звезда и да не се сещам за лятото..
но не стана. не се получи така, както ми се искаше. не стана мой, не станах твоя. не и пожелана. остави си отпечатъците по сърцето ми, сякаш си разчупил хляб, останаха пръстите ти. и празното място от частта, която взе.
ще ми се да не се бях дала. давала. толкова много пъти.
ще ми се да чувствах нещо сега. тъжно е. но те няма. тъжно е, защото така и не ми се прииска да те забравя. да те отрека. да те преживея. и явно точно непожеланите желания се сбъднаха.
ще ми се да ме помниш.
ще ми се да бях пропуснала влаковете и гарите. летните звезди. ще ми се да нямах този твой белег върху себе си. защото белезите остават завинаги. ще ми се да ме беше пуснал.
ще ми се да не беше съборил стените, да не беше пренаредил речниците ми, да не се беше появявал. да не беше обърнал света ми.
ще ми се сетивата ми да не те разпознаваха дори там, където те няма. ще ми се да не се обръщах да те търся в тълпата, в която знаех със сигурност, че те няма. ще ми се да не сравнявах всяка целувка с твоите пластмасови. ще ми се да можех да видя падаща звезда и да не се сещам за лятото..
но не стана. не се получи така, както ми се искаше. не стана мой, не станах твоя. не и пожелана. остави си отпечатъците по сърцето ми, сякаш си разчупил хляб, останаха пръстите ти. и празното място от частта, която взе.
ще ми се да не се бях дала. давала. толкова много пъти.
ще ми се да чувствах нещо сега. тъжно е. но те няма. тъжно е, защото така и не ми се прииска да те забравя. да те отрека. да те преживея. и явно точно непожеланите желания се сбъднаха.
ще ми се да ме помниш.
неделя, 4 април 2010 г.
21 things i want in a lover.
1. да знае приличен брой съзвездия и да ми ги показва.
2. да не обича маслини.
3. да прави масажи.
4. да може да свири на китара и да знае поне 4 песни на бийтълс.
5. да се снима с мен. [да ме кара да се снимам]
6. да може да плува.
7. да не мисли, че приятелите ми са ненормални.
8. да може да готви.
9. да харесва мими. и да разбира, че никой не е пред мими и даниеле.
10. да чете.
11. да не ревнува от любимите ми герои в книги и филми.
12. да казва, че всичко е наред, дори и когато знае, че не всичко ще бъде наред. една малка бяла лъжа понякога не вреди.
13. да е гледал dracula.
14. да знае, че вампирите не бляскат.
15. да научи песен заради мен.
16. да се обажда за лека нощ понякога.
17. да дели шоколад. 60/40 е добра подялба.
18. да не се плаши, когато ме види сутрин веднага след ставане. или поне да не го показва.
19. да ме търпи и в най лошите ми дни. или поне да се опитва.
20. да знае, че съм мързел, и да ме изчаква. да знае, че съм инат, и да ме търпи. да знае, че съм идиот, и да ме харесва такава.
21. да ме усмихва.
2. да не обича маслини.
3. да прави масажи.
4. да може да свири на китара и да знае поне 4 песни на бийтълс.
5. да се снима с мен. [да ме кара да се снимам]
6. да може да плува.
7. да не мисли, че приятелите ми са ненормални.
8. да може да готви.
9. да харесва мими. и да разбира, че никой не е пред мими и даниеле.
10. да чете.
11. да не ревнува от любимите ми герои в книги и филми.
12. да казва, че всичко е наред, дори и когато знае, че не всичко ще бъде наред. една малка бяла лъжа понякога не вреди.
13. да е гледал dracula.
14. да знае, че вампирите не бляскат.
15. да научи песен заради мен.
16. да се обажда за лека нощ понякога.
17. да дели шоколад. 60/40 е добра подялба.
18. да не се плаши, когато ме види сутрин веднага след ставане. или поне да не го показва.
19. да ме търпи и в най лошите ми дни. или поне да се опитва.
20. да знае, че съм мързел, и да ме изчаква. да знае, че съм инат, и да ме търпи. да знае, че съм идиот, и да ме харесва такава.
21. да ме усмихва.
Абонамент за:
Публикации (Atom)