помня онези вечери, когато се чувствах сякаш сърцето ми изтича през канализацията.
помня и онези, когато ми трябваше поддържаща система, за да съществувам.
помня дилърс и сълзите, които почти успешно прикривах от рошъл.
помня и сълзите, които не си правех труда да прикривам от мими и от даниеле.
помня четенето, безумното четене, само и само да се опитам да попреча на смъртта й. не бях достатъчно силна.
помня борбата. но тя беше само на хартия, бях се предала отдавна, много отдавна.
помня бутафорната усмивка.. но после се замислям и се сещам - нея всички я помнят.
помня седенето на прозореца, взирането в сухотата навън, надеждата за сняг.
помня ноември.
помня цигарите. доста добре ги помня.
помня ноемврийския дъжд съчетан със сладолед и двама приятели на гарата. кръстословицата. един от миговете, когато знаех, че няма да се срина точно тогава.
помня колко пъти даниеле и рошъл са ме прибирали.
помня отчаянието. седенето на пода в банята. лежането в празната вана. натравянето с кафе. неяденето. инсомнията. кошмарите. недоверието. писането. слушането на музика.
помня, че не бяха отделни неща. разми ги в едно голямо петно, което просто ме погълна като черна дупка. помня раните, като от куршуми. стрелец. забавничко.
"ако не си с мен, можеш да си със всеки друг на улицата.."
"защо не вярваш на хората?"
.. защото са като теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар