you and me and a bottle of wine..

Очите ни се срещнаха, небрежно, непредвидено, необмислено.. морето във моите с лешниците в неговите. Погледнах напред, а той заби брадичката си в рамото ми и ме погъделичка с косъмчетата по нея. Усмивката разцъфна на лицето ми, а на мен ми се поиска да я скрия. Исках да запазя този миг само за себе си, само мой.
Повечето ни хубави мигове бяха споделени, общите поне. Свързаните с мен или свързаните с него.. винаги и другия участваше. Или поне в моите представи. Винаги и другият знаеше.. Затова сега щях да бъда само аз. Само аз заради него.
Отпуснах се отново върху възглавницата, а ръцете му ме обвиха, докато се обръщах с гръб към него. Нямах нужда от целувките му, поне не точно в този момент. Само малко тишина, защото когато сме по отделно, не мога да я получа. Обща тишина, която не се смесва с пращенето на телефона, тишина, а не мълчание през километрите. Сега исках да получа малко тишина..
Косата ми непокорстваше някъде по възглавницата, пръстите ми се бяха сключили с неговите. Нямахме начало и край, просто аз и той - той и аз. Просто отделните въздишки, които издишах понякога. Усетих лицето му, заровено във врата ми, дъхът му, гъделичкащ сетивата ми.
Обърнах се отново, лицата ни бяха на милиметри. Допрях бузата си в неговата, а косата му ме погъделичка. Отварях и затварях очи, пърхах с мигли по него. Освободих ръката си от неговата и я сложих на гърдите му. Въздъхна и затвори очи, а от изражението му лъхаше раздразнение. Знаеше какво ще направя още преди да спусна ръка към ребрата му и да започна да го гъделичкам. Преви се и ме остави за малко да си мисля, че съм по силната.. После хвана ръцете ми, не можех да мърдам. В очите му блестеше онова въудошевление, онова чувство, че е надделял. Затворих очи и го зачаках да напрадне. Устните му се разбиха в моите, като вълни по брега. Ръцете му се отпуснаха, после смениха местоположението си и се обвиха около кръста ми. Пристина ме по близо до себе си, две пъзелчета. Моите ръце в косата му. Моята коса в лицата ни. Разстоянието, което се превръщаше в близост, и близоста, която вече беше докосване.
Някъде там посредата на целувката ни се усмихнах. Бях в безопасност. Където трябва. Бях цяла.
Откъснах се, не ми се искаше.. но се откъснах. Зарових лице във врата му и го притиснах невъзможно близо до себе си. А после и той ме притисна. Нямаше нужда, защото вече нямаше накъде. Но ме пристина.
Отново ни избутах назад, легнах върху гърдите му и се заслушах. Още два - три часа, това ни оставаше.
Аз и той, и стаята, и одеалото. И неговата риза върху мен по някое време по късно. И ягодата, която извади, за да изяде. После се замисли и ми я подаде. А когато го попитах какво й има, че ми я дава, той просто каза "Беше първата, така че е за теб.."
Осъмвам нечия и цяла. Какво по хубаво..