Oткъде е този пясък във сърцето..?

Такава не се помня отдавна.. А всъщност съм съвсем същата, като изрязана от шаблон. По един за всеки сезон. И един, естествено, за юли.
Давя се във въздуха и дори не припарвам до морето. Давя се в безпомощната си същност, в колелото, в еднаквостта на събитията. Давя се в морето на чувствата си, а после се хващам в стабилността на твоите и успявам да оцелея. Складирам книгите и чета само последните изречения. Събирам мидички, а после забравям къде съм ги оставила и успявам да се порежа, докато стъпвам на пръсти по терасата, за да погледам звездите.
Но няма звезди, така че си ги измислям.
Измъквам се от стаята, тичам по стълбите и излизам навън, в студената лятна нощ. Солта ме удря в носа и очите ми се насълзяват. Ако някой ме попита, ще кажа, че е от вятъра. Тичам до плажа, успявам да пропусна всички камъни по пътя и съм здрава и цяла, когато стигам до стълбите. Слизам надолу, пропускайки по едно - две стъпала. Сядам на пясъка и вече съм себе си. Мокро е. Не виждам водата, но е някъде наблизо, усещам как ме вика.
Изритвам кецовете си и тръгвам натам. Бавно. Няма закъде да бързам. Първо намокря пръстите ми. Студено е. Прекрасно. Не мога повече, скачам.
Тениската ти подгизва и се залепя за тялото ми. Тежи и ме дърпа надолу. Все едно е. Гмуркам се. Очите ми бавно свикват и вече различавам брега и скалите. Продължавам навътре, докато стигна необятността и загубя дъното под краката си. Двайсет метра.. няма го. Спокойно е, леко ме дърпа навътре. Съпротивлявам се.. бутафорно. Отпускам се, вече не плувам. Нося се.
Рея се.
Тук долу всички се реем.
В главата ми нахлуват спомени. На талази. Цели цунамита. Потапям се, цялата. Късно е, много късно. Брегът е някъде далече, онова лято остана някъде далече.. Поглеждам нагоре и виждам една единствена звезда. Усмихвам й се, тя ми се усмихва обратно и мигва. Сигурно иска да ме пита дали имам желание.. Не, вече нямам.
Фарът отдавна не работи, но аз го виждам как огрява хоризонта. Като моя персонална Кула.
Плувам обратно. За момент не вярвам, че ще се върна. За повече от момент. Морето не ме пуска.. После усещам дъното, а след това и студения въздух, който ме удря в гърдите, докато се изправям над водата. Излизам и пясъкът се лепи по краката ми. Една последна вълна се разбива във мен.. като за сбогом.
Тичам обратно и си поемам дъх чак когато свалям мократа тениска и лягам в леглото.
Няма те.. осезателно. Целувам въздуха и бавно умирам, докато се потапям в съня си.

Морски вкус на спомен в пръстите догаря.