имам нужда някой да ме накара да повярвам. да повярвам, че мога.
че мога да пея безумно фалшиво. да танцувам безумно ужасно. да говоря адски неразбрано. да се смея като полудяла.
да пиша сякаш съм го изживяла.
да ме накара да повярвам, че си заслужавам. че не съм просто чувал спомени. че не съм просто поредната жертва на някой спасител. че не винаги ще ме мразят. че няма винаги да горя. че не е задължително винаги да се влюбвам във странници. че някой ден ще съм нечия муза (прекалено лоша съм, за да съм твоята, другарче.). че ноември може и да бъде друго освен текила, дъжд, сълзи и тютюн по масите. че книгите някой ден ще бъдат пристанище, не клада.
че някой ден ще мога да дишам без да си спомням.
че очите ми не са безизразни.
че съм константа в нечий разказ, а не просто променлива.
.. че на небето ми има и постоянни звезди, не само метеори.
ще плувам. този път не ме спасявай, когато почна да се давя.
3 коментара:
Ти си. (: И аз вярвам, че някой, някой ден ще направи всичко това, за което говориш, ще те накара да го повярваш. Аз го вярвам. Трябва и ти.
Феите умират, когато не вярват в тях, хах.
Благодаря, скъпа, усмихна ме. гуш.
за мен е удоволствие. ^^ гуш.
Публикуване на коментар