равносметка.

не се смейте, знам, че е глупаво, но.. мина половин година. половин година, която ме съсипа и в същото време.. ме направи най щастливото момиче на света. половин година, която въпреки целия рев, цялото чудене, не бих променила за нищо на света. не бих променила дори секунда. е, може би няколко, но.. това вече няма значение.
нека започнем отначало. мислех да я напиша на 29 (равносметката), но.. реших, че е по добре не. затова пък 29 и 30 ми бяха най ужасните дни.
януари. ти се върна. и ме изправи. даниеле имаше рожден ден. аз имах рожден ден. с мими бяхме.. толкова нас за няколко дни. за добро или за лошо. в някои отношения по скоро за лошо. после.. дойде за първи път. имаше сняг, а аз обичам сняг, бих сменила абсолютно всичко за малко сняг в момента. (тъй като теб те няма). през януари плаках, правих безумни глупости, купонясвах, прибирах се почти трезвена, търсихме несъществуващи библиотеки, лежахме, а всичко се въртеше в различни посоки, бяхме решили да си правим кичури и слава богу, говорехме за себе си в аз-форма, за разлика от точно този момент сега. беше хубав месец, но януари винаги е хубав месец по простата причина, че си е моят.
февруари. никога не съм харесвала февруари. след ноември той е най противното време от годината. мисля, че тогава дойдох за първи път, но.. както казах многократно, влияеш ми зле на паметта, така че не мога да си спомня наистина. помня, че имахме прекрасен 13 февруари, аз си изписах душата в едно писмо, ти ме накара да се подложа на два чифта злобни погледи, а след това се гушкахме на онзи диван и аз ти направих на безумно дебилната снимка, евър. (и все още не съм я показала на никого.) след това с мими прекарахме един сдухан свети валентин в дънкин' донътс, а тя после отиде да купонясва някъде. решихме да се събличаме заедно и наистина започна да ни се получава. защото сме безумно яки. други спомени от февруари нямам.
март. март ми е леко мъгла. първи, втори и трети бяха ти поредни рожденни дни, все на хора, които обичам. през март срещнахме много грешки. и избирахме приятелите си пред.. уел, пред други неща. пихме безалкохолни коктейли и се гушкахме на едни готини диванчета, докато навън валеше невъзможен дъжд. мими стана моето лилаво нещо. после дойде денис и ядохме помело, докато фалшиво пеехме бийтълс. искахме да минем под дъгата, но беше прекалено далече. и всички кучета идваха към мими. смених ringtone-а на мими и я запознах с втората мама. ядохме скитълс.. и общо взето март беше един не особено прекрасен месец. но след като бяхме заедно.. значи всичко е било наред. бяхме пияни и пеещи и хората ни гледаха, а после бяхме свободни и викащи и.. уел, просто се обичахме.
април. първоаприлски шеги и едно първоаприлско скарване, което мими оправя. решихме да трейнспотваме, да замеряме табелите с домати, да си купим фотоапарати, да направим пътешествие по релсите, да бъдем винаги заедно. не, това последното не сме го решавали, но i believe.
май. май беше хубав месец. много хубав месец. прекрасната ми женичка стана на 17. аc/dc бяха в софия, пихме алкохолни коктейли. разхождахме се в горичките и мислехме, че хората ни гледат. хапаха ни комари. напихме един вагон и скачах от него, за да търся макове. окончателното решение за фотоапаратите. правихме се на хърмаяни грейнджърки и обектите на магиите ни дойдоха, с малко закъснение. мими спа с единствената си любов, а аз се запознах с обекта на всичките ми 'аwww.. awwww.." пристъпи, най сладкото същество на света. бяхме бебета и се изпращахме до английски.. когато естествено, го посещавахме.
юни. денят на детето. семейството ми стана едно хубаво семейство отново, правихме снимки, вуйчо се прибра, мими се изправи пред страховете си, а моите страхове дори не ме погледнаха. и да, в случая, става дума за едни и същи страхове. останах вярна на анти-металика вярата си и пропуснах два жестоки концерта. разбрах, че ме мразят. говорих за пуйки и се опитах да излекувам няколко шестмесечни рани. останаха само белези. бях обградена от родата ти и брат ти ни приклещи за пореден път. почнах да гледам световното. ядохме пържени картофки с текила. и официално свършихме училище. с най слабия ми успех досега.

Ю Л И. имах възможност да те видя на тъмно. ти не ме пускаше. вечеряхме с нашите. както и да е, обичам юли.
юли, имай късмет да се провалиш. имай късмет в края ти с мими да сме толкова нещастни, колкото бяхме през ноевмри. ще те изтрия от календара. а досега.. мерси.

пропуснах много неща. същественото обаче го има. мими.
pour toujours.