прекарай със мен един rock`n`roll ден..

why be alone when we can be together, baby..
i can make your life worthwhile.. and you can make me start to smile.

сряда, 1 февруари 2012 г.

Действие трето.

and i dropped all my lovers.
i stood up in a cafe and screamed
I'M IN LOVE,
and now you've made a fool of me..

Прегръщане и „хей, здравей, как си? не сме се чували отдавна..”, докато най накрая не успявам да се измъкна. Раздала съм шоколадите и съм се усмихнала на всички и определено до няколко минути ще се чувствам по-добре, но точно в този момент не съм част от нищо. Като страничен наблюдател съм и просто ходя след теб, за да не оставам сама.. Запознаваш ме с всички, които не познавам. И се чувствам сякаш съм се върнала вкъщи.. или не точно. Сякаш отново съм в махалата в Хасково, както когато бях дете, както когато си играех с децата и тичах по прашните улици. Сякаш.. за последен път съм срещнала всичките тези хора в детството си и сега.. трябва да се опознаем отново. И донякъде може би е така.

Излизаме навън. И говоря, говоря, говоря. Разказвам някакви неща, не съм сигурна какви. За Щатите, за Кулата, за това как съм пътувала. Сузи ме гледа и ми се усмихва и вече се чувствам почти добре. Седим един до друг или един срещу друг и съм опънала краката си в скута ти.. сякаш се познаваме от години, сякаш си свикнал с непоносимостта ми краката ми да докосват земята, докато съм седнала. Размятам ръце, пуша, пия ти от бирата и от време на време, когато се обърна към теб, усещам, че ме гледаш, втренчил си се в мен, сякаш не си сигурен дали съм онова момиче, с което си каза сбогом преди години, или пък са ме подменили.. Понякога и аз не съм сигурна.

Опитваш се да организираш групови занимания, сякаш се притесняваш дали се чувствам добре.. което естествено е глупаво, ти никога не правиш такива неща, не и за мен. Но се получава, сядаме, много хора, познавам почти всички. Краката ми са в скута ти, обясняваш ми правилата на играта или по точно – какви са правилата на казване на правилата на играта. Играем, пием, пием, играем..

И някак си времето минава, часовете минават. Ти се приближаваш до мен.. не че досега не си бил близо. „Вземи си телефона и цигарите и ела с мен.”

„Добре.”

Взимам ги, обувам се, тръгвам след теб. Не ми казваш къде отиваме, не ми казваш защо.. Просто вървим. Звездите се виждат и морето се чува и ми е толкова хубаво, че искам времето да спре. Отиваме към плажа, осъзнавам го, когато виждам стълбите пред нас. Стълби, които ми напомнят на една стръмна пътека, отпреди две години. Вървим надолу и не млъкваме, говорим за всичко. За това къде съм била, вие как сте, как е било досега. Ти си много щастлив, че съм тук, аз също се радвам, че дойдох..

Водиш ме към някакви скали, които са на границата между сухия пясък и водата. Сядаме отгоре и ме прегръщаш, както не си ме прегръщал от много време. Слушаме музика. Пушим. Сякаш се предразполагаме един друг да пушим повече от обикновено..

Онова е голямата мечка.. дето прилича на тиган, виждаш ли го..”

„Даа, да, виждам го..” не го виждаш, следиш пръстите ми, сочещи звездите, но нямаш понятие за какво говоря.

Всъщност, може и да е малката мечка.. Не съм сигурна, на теб на какво ти прилича?”

„На нищо..”

Смееш се зад мен и усещам как се облягаш назад, гледайки нагоре. Измисляме си съзвездията, кръщаваме ги с наши си имена и скоро забравям дали мечката е голяма или малка.. и дали въобще е мечка. Вълните се разбиват някъде долу, под краката ми.. и ме обзема непреодолимото желание да изплувам цялото море. И да отида някъде..

Скачам на пясъка и вдигам крачолите на дънките си и влизам във водата. Топло е и е хубаво и сякаш кръвта ми кипва, сякаш изведнъж съм хиляди пътии по жива. Спомням си как преди ми обясняваше, че изглеждам различно във водата.. и осъзнавам какво си имал предвид, изведнъж те разбирам.

Обръщам се, а ти седиш на 5 метра от мен и ме снимаш с телефона си.. Морето е хубаво и звездите са хубави и всичко е хубаво.

Взимаме обувките си и цигарите си и оставяме две години на плажа.. а аз си мисля единствено за цитата на бюрото ми..

‘for whatever we lose, like a you or a me.. it’s always ourselves we find in the sea.’

Няма коментари: