embrasse - moi, cap ou pas cap?

ще тичам по заледения камък надолу по стълбите, без да виждам дали си в края им - да ме чакаш. ще стискам юмруци, сърцето ми бързо ще бие, а в очите ми нервни сълзички ще плуват. ще усещам как косата ми роши се, но защо да се спирам, ти сам ще я подредиш. и може би, само може би, ще се развърже връзката ми, но аз знам, че няма да падна, и няма да спра да я вържа. ще подминавам хора, непознати и познати, ще чувам викове, молби и крясъци.. но само ти ще бъдеш във ума ми и няма да си чувам вече името.

ципът на якето ми, може би, ще се отвори, ще е студено, за момент или за малко повече. ще почна да издишам топъл въздух, а пък снежинки ще се наредят в косата ми. синджира на врата ми ще се поразмести, ще се вплете във някой кичур рус.. но и тогава няма да се спра, защото имам чувството, че вече усещам присъствието ти.

ще запея песничка, сигурно. или моето "ля ля ля", което пазех за друг. усмивка забравена ще разцъфне на устните, а очите ще гледат меко както един път много преди. и няма да имам нужда от смислени приказки, ти ще разбираш моя безсмислен блътвеж. ще ме спреш, ще обхванеш с ръка раменете ми, ще почакаме докато сърцето леко забие. тогава ще тръгнем нанякъде, обещай ми. със снежни виелици, летен дъжд и без понеделници.

със твойта китара и мойта усмивка, с двете ръце вкопчени. ще ми свириш, а аз ще си пея безмълвно, а после ще заспивам върху твоите крака. ще заравяш пръсти в косата ми, а аз ще ти пърхам със мигли по бузата.

ще знаеш, че спя до късно, защото сънувам, а вечер седя, за да бъда със теб. ще бъдеш ревнив - но не прекалено, ще бъда свободна точно колкото искам. обещай ми - не ми давай да бягам, защото връщането е винаги трудно. и понякога знай, имам нужда да чувствам шепота на дъжда по лицето си. и мразя чадъри, качулки, нещата които ме пазят суха.

сега ще заспя, от звуците на твойта китара, възможно е после да не те помня. но ти бъди търпелив, дръж ръката ми. сложи ухо на корема ми, чуй пулса. пеперудките тогава ще се събудят.

и ще бъда твоя, единствено твоя.