спомени със мирис на малини..

подредих хамака на тавана и докато го оставях в раклата ненадейно го разгънах. видях изтърканите въжета и изведнъж пътищата на съзнанието ми поведоха само в една единствена посока, към онзи летен ден, когато лежах, четях кулата, ядях малини и говорех по телефона. онзи едночасов разговор, когато ти казах, че ако не се мръдна пръскачките ще ме намокрят. и как ти каза, че си сигурен, че водата ще ме посъбуди малко и че ще съм малко по жизнена, така че нямаш против.

а как ми се ядат малини сега. сладко киселият им вкус, червеникавите петна, които оставят по ръцете и дрехите ми. начинът, по който застават върху пръстите ми, като малки червени шапчици. да, ядат ми се малини.

след тавана отидох да извадя дебелия пуловер от гардероба.. и докато го издърпвах в краката ми падна сгънатата бяла рокля, която ми стига до глезените и с която приличам на избягала булка. роклята, която никога не съм носила на плажа (или почти никога), но въпреки това мирише на море и на теб. а аз обожавам мириса на морето. солен, натрапчив, безспирно напомнящ за себе си. като теб.

но много скоро ще ми бъде малка роклята, пък и хамака сигурно ще се скъса следващото лято. книгите ми са изтъркани от четене и.. не зная вече кой си, роланд или някой друг.