whatever gets us through the night.

Имало едно време..

Не, всъщност, нямало. Но нека си представим, че е имало.

Едно момче и едно момиче. Но това не е една от онези истории или поне не съвсем.

Момичето не било от беззащитните момичета, които треперят при всеки повей на вятъра, не искало закрила, винаги се борело само за целите си. И рядко се отказвало преди да е постигнало, каквото иска. А момчето било.. от онези момчета, които не можеш да опишеш, защото не попадат в нито един стереотип. Но всяко момиче имало нужда от такова момче, без значение дали за да го обича.. или за да е винаги до него. Или просто да му е бойното другарче всяка петък вечер.

Момчето и момичето били създадени един за друг, като две почти идентични парченца от пъзел, перфектна симбиоза, много весели моменти и неадекватни спомени, смесени с няколко нужни сантиментални момента и триене на сълзи. Но като цяло били силни заедно, вечно нахилени и влюбени в живота. Едно прекрасно семейство.

Момичето било постоянно влюбено. Момче след момче, все истински любови, все щастието на живота й.. и все си тръгвали.

Момчето просто винаги било с някого. Я с някоя, която познавал, я с някоя, която не познавал.

Но и двамата винаги се борели, с доспехите и шпагите, и щитовете, и копията.

Момичето свикнало момчето, винаги да е там и да бърше сълзите, причинени от други момчета. А момчето свикнало момичето да има нужда от него.

Момичето пишело приказки, участвало в приказки, все с други главни герои. Разказвало ги на своето момче, на другаря си в битките, а той ги слушал ли, слушал.

И така, с месеци, с години.

Но момичето вече не може да пише. А момчето вече не иска да я слуша, защото му омръзнало да не участва в главните сцени.

Така че, другарче, ето ти една приказка, която няма да опиша, но никога няма да забравя, защото си единствената ми истинска любов (след Мими.).. И въпреки че може никога да не ми простиш и въпреки че нямам друго освен тъпа гордост в себе си и казах, че няма да ти се извиня.. Ми липсваш и съжалявам и повече никога няма да избирам други пред теб, защото ти си ми една втора от всичкото.

Колкото и още пъти да се налага да вися под дъжда и хората да ме питат дали съм добре.. заслужава си. И какъвто и задник да си.. заслужаваш си, защото никой не ме познава, както ме познаваш ти.

Искрено твоя руса идиотка.