Не мога да те задържа със думи. Не мога да те върна с поглед.
Накрая, все пак, се оказва - не съм магьосница, не съм принцеса.
От вчера балната ми рокля са просто смачканите ни чаршафи.
Магиите ми - просто зимен дъх на фона на гореща късна пролет.
Понякога си мисля да скоча и да се удавя, ти може и да ме спасиш,
тогава ще те вържа, все да ме спасяваш..
И после се усещам, та, скъпи, аз съм цялата на тъжна проза, защо опитвам се да пиша стихове? Прости ми, че се влюбих, повярвай ми, въобще, ама въобще не исках. И обещавам, вече никаква поезия - за никого. И обещавам, пейките във парка вече ще са само пейки, корабите нека си седят в морето. И обещавам, на пирати вече няма да се давам, никой няма да е теб. Не искам вече дракони, по принцип те са прекалено сериозни, а не на три и половина и лигави като за девет лигави момченца.. Гевреци никога не съм обичала, но ти си моето геврече, дано да си намериш някой ден мече. Не си мисли, че казвам сбогом.. Не ми присъства в речника за жалост тази дума. Една - две нови появиха се, но ми е много късно да ги казвам вече, тръгна към вратата онзи ден или преди около месец.. Не помня вече. Ужасно още те обичам, ужасно твоя съм все още. Ужасно сбъркахме, ужасно в грешната посока..
Не искам още да си тръгваш, не искам никога да си отиваш. Аз искам все да ме завиваш с топлото одеало, макар да няма нужда, защото ти си толкова горещ до леденото ми тяло..
Така че - все още. Никак не те пускам, ще бъдеш така мой още за малко.
Фалафел?
Няма коментари:
Публикуване на коментар