не обичам сбогувания. ама никак не обичам. но понасям, знаеш - няма как. след като се виждаме, за да си кажем 'чао' накрая. и после, някак си, пътят до вкъщи, автобуси, коли, метрото - понякога. всички влюбени двойки, които имат по нещо от нас.. а не ние от тях, не, не ние.
онова момиче с неговия суичър, когато го дъличкаше. а той й хващаше ръцете зад гърба и я целуваше, докато се смееха.
и другото, което се цупеше, а той я целуваше по бузата, докато не я усмихна отново.
и всички със принцовете. и всички принцове са теб. необяснимо.
момичетата на гарата ме гледат съчувстващо. и ми кимат, когато тръгвам надолу по стъбите, обърнала гръб. даже май видях две окуражаващи усмивки.
няма лошо, но аз съм добре. добре съм наистина. избрах те. а казват, че нямала съм избор, ха. това, ако не е избор, здраве да е.
безсмислена съм напоследък. и безумна. и без много още неща. и какво от това?
нали мириша на твоя парфюм?
нали вечер се прибирам вкъщи при мисълта за теб?
нали си всички песни?
нали си всичко хубаво и лошо?
нали си мой?
нали съм твоя?
така че - да. добре съм. добре съм.. понеделник. вторник. сряда. четвъртък. и петък. а после съм себе си. после съм твоя.
така че - не. не плача вече на сбогуване. защо да плача? нали се връщаш още. нали ме чакаш още. нали сме тук. и сега. нали сме?
нека. нека сме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар