falafel.

защото начинът, по който те търся на гарата, е различен.
защото прегръдките ти лъхат на успокоение и на комфорт и се чувствам сигурна. и силна.
защото не вярвам в щастливите краища, но това е добре, защото ти не ми даваш да мисля за края.
защото ме караш да пиша. и нищо, че не ми се получава, както когато съм скапана. важното е, че имам желание.
защото всеки път, когато пия сок от киви, се сещам, че.. ти не пиеш сок от киви, заради семките (нали?)
защото помня първата ни целувка и как в началото ме беше страх, че ръцете ни няма да си паснат.
.. защото си паснаха.
защото в момента гледам филм, но всъщност е на пауза, защото исках да напиша това безумно ненужно нещо. защото не съм в писателско настроение.
защото доматите са плодове.
защото обичам автогарата.
защото постоянно мисля за теб и, когато някой каже нещо интересно, си казвам 'о, трябва да му кажа това, хм. да, трябва.', а после, когато ти чуя гласа, всичко ми изчезва от главата. затова мълча толкова много.
защото онзи ден, докато четях Антигона, бях облякла ризата ти и.. уел, не знам какво искам да кажа.
защото ме е страх.
защото, когато казах на мими да ме върне в настоящето, тя ми прати jet - are you gonna be my girl.. и дори само първите две секунди ми бяха достатъчни.
защото ми пасваш, но някак ме е страх, че аз не ти пасвам.
и, хах, защото в момента ям шоколад с портокали.

ии.. you. yes. you. (: