цигара след цигара. тревога след тревога..
издишам ги във мрака на собственото си безчувствие.
и някак пепелявосив е призрака на самотата ми и само нощем се явява и ми гони сънищата и спокойствието.
навярно ще го срещна денем, във нечия компания безрадостта и ще побегна да го гоня, за да върна всички недомечтани (неизмечтани) светове и хора.
навярно някой мъж ще дойде да ме търси след години, а призраците под очите ми ще го прогонят.
навярно ти дори ще си отидеш, защото съм мечтателка, изгнаница и хиляда и една принцеси (а тялото ми е едно, да не повярваш) на призрачни, забравени и невидени кралства.
навярно няма да успея да ти дам аз онова, което ще поискаш.
навярно (може би) съм недостатъчна за всички вдъхновения, които искате от мен.
какво пък.. ще рисувам по стените, ще си пея тихо (толкова фалшиво..)
ще мечтая дракони, стрелци, пирати..
но нощем - щом съм с теб и щом ръката ти е около треперещото тяло на сълзите ми.. тогава ще съм твоя, само твоя. да ме имаш, докато желаеш. да ме желаеш, докато съм тук.
и навярно е доста често във мислите ми, но навярно е само дума, седембуквена. и само върху листа ми живее.. а във въздуха топи се.
като дима на всичките изпушени цигари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар