come, winter.

На Дани,
защото сърцата ни си приличат.

Ние сме момичетата, които винаги знаят какво искат, но не знаят дали мечтите им са постижими. Ние сме фарове, осветяващи мрачното безумие на обърканите ви души, светлината ни пробива без гъстите мъгли на сърцата ви, води ви към моментно щастие и спокойствие..
Цинични сме, не вярваме в съдбата, защото животът е колело и нещата се случват, защото са се случили.
Ние пишем, за да живеем. Дишаме на пресекулки и живеем на пресекулки, а в сърцата ни е вечна зима. Студени сме също както е бил студен денят, в който сме се появили. Смеем се рядко, но смехът ни е ураган, буря, която обръща животите ви.
Пием уиски, заринати с книги, и постепенно се превръщаме в измислени героини, а реалността става опция. Борим се с демони, в които тайно сме влюбени, и винаги се предаваме в най-последния момент, за да останат още нощ, за да останат за един последен кошмар.
Ние сме момичетата, които никога не бягат, защото почти никога не сме наистина там. Стискаме зъби, преглъщаме и търпим едно поредно лято, защото после неизменно идва зима, а тогава ще сме свободни. В бялото на снега намираме себе си, там изчезват вините ни, а горещата пара на чая топли премръзналите ни сърца.
Ние сме момичетата, които обичат. Обичащите живота, обичащите бъдещето, обичащите себе си. Но Бог, или там, във когото вярвате, да ви е на помощ, ако се влюбим. Защото обичаме с думи, а не със действия.
Всеки ден е потоп, затова е добре, че сме прекрасни плувкини.