Запомни ме такава - разнежена. И не викай след призрака "Как си?"

Остави ме да живея във константното ни минало, изтрий единствено последните две - три седмици. Помни ме такава - лятно, морски бяла, с рокля до глезените и мокра от солените пръски. Помни ме наивно усмихната, по мое си тъжна.. Помни ме казваща сбогом, а също и заспало прошепваща "здрасти.."

Помни ме като Сюзан - на прозореца, със пусната златисто слънчева коса. Помни ме срамежлива, със скръстени ръце, едва пристъпяща покрай реката. Помни ме звездно - лунна, с вкус на захарен памук и на бакарди.

Запомни усещането от сключените ни ръце, от натрапчивото чувство, че си празен щом ме няма. Уханието на косите ми и звука от мигването на очите ми.

Затвори очи и се сети за пулса ми, едва отличаващ се от твоя. И най сетне жизнената ми усмивка щом съм във морето.

Най вече - запомни гласа ми, лекичко треперещ щом затваряше.

Помни ме, за да мога някак да живея в настоящето ти.. Нищо, че ще бъда само спомен от изминалото лято..