в останалото време те обичам.

оплитам се във въображаемия кабел на безжичния ми телефон и се задушавам от цялото пространство между нас.
ако всички тези километри, молекули, атоми, асфалт, пръст, коли, хора, любов, омраза и усмивки, които седят между теб и мен, застанат върху гърдите ми, ще умра, ще ме смачкат, ще се превърна в нищо и просто ще изчезна.
ако всяка буквичка, която някога съм ти написала, и всяка буквичка, която някога съм написала за теб, се подредят една до друга и една зад друга, в двойна редичка, ще стигна до норвегия, до някой фар, и ще избягам със последната си смелост.
ако някога спреш да бъдеш Ти и се превърнеш в Него, сърцето ми ще опищи вселената и ще се пръсне на мънички парченца, които след това ще бият по отделно и ще съм жива, но разпръсната на градивните си единици.
ако останеш, останеш до последно, докато косите ни са сиви, а ръцете ни - треперещи и сбръчкани, дано сме пропътували света преди това.
ако ме намразиш, ако ме забравиш, ако съм Никоя и Нищо, ако ме изтриеш, подготви ми клада, защото нас и без това винаги смъртта ни е разделяла.