просто е празно, всичко е празно.
аз съм празна.
и ги няма онези остатъци, онези отломки, които ще намерят след стотици години.
взех си ги. никой няма да ме намира.
никой няма да ме познава.
взех си ги всичките. всичките книги. всичките дискове.
взех и писмата.
и любовта си.
и си спомням само онази шарманка в париж, възпяваща дъждът. шегобиецът дъжд.
днес аз ще съм дъжд.
ще валя от горе.
ще валя и ще гледам.
и ще се смея по мъничко.
и ще пускам понякога малко усмивки. и малко тъга. и малко от всичко.
и ще си пия кафето студено и черно.
и ще си ям шоколадът размекнат и черен. и с малко бадеми.
и ще.. и ще.. но от утре.
а пък днес съм
самотното
черничко
мъничко
облаче.
единадесетото.
0 коментара:
Публикуване на коментар