there are other worlds than these.

върви си, аз съм момичето с книгите, нямам право на живот в реалността.

понякога, докато лежим прегърнати, отлитам на някъде, изневерявам ти в ума си със дракони и пирати, обикалям света, ставам вещица, изгарям. и се връщам. а ти още дори не си вдишал.

когато спах сама в твоите чаршафи, стаята сякаш ме гонеше. сякаш знаеше, че не съм само твоя, сякаш осъзнаваше, че всичките герои ме имат, че съм пиратското момиче и че съм умирала хиляди пъти преди да ме срещнеш. когато се върна и ръцете ти бяха около мен, исках да те взема със себе си следващия път, когато замина. но стана прекалено бързо, ти се обърна на другата страна и аз вече бях русалка. а русалките умират на разсъмване.

роланд, моят роланд, би ме разбрал. но по болезненото е, че би разбрал теб. почти го виждам, отмята косата ми и се усмихва с онази усмивка, която мразя, докато отвратително сините му очи ми се подиграват. "още един свят?" бих му кимнала, макар да не съм сигурна.

още един свят? или още един сезон? светове ли са? или вселени. и какво значи един свят. времето ли е? мястото? хората? любовта?

липсват ми достатъчно думи, за да ти създам нова вселена. да ни създам нова вселена. а и не мисля, че би искал. а аз не искам да те променям. пък и.. не ми приляга аз да съм завоевателката, при условие, че винаги аз съм била вселената.

онази вселена, която седи в стаята на фара и пие отлежало уиски. или ром. и пуши. и чете. аз съм вселена.

роланд продължава да се смее, отмята русата коса от очите ми и ми казва, че вече не съм сюзан. но аз това отдавна го знам. не съм и онова момиче, влюбено в китарата. не съм и принцесата, която обича пирати. сега съм просто.. просто момичето, което чете. и най вече - момичето, което иска да напише всичко за теб. стига да може.

аз съм хилядите частици от падащи звезди, аз наистина съм космос.

а ти си.. е, подарявам ти преспапие.