love me two times, baby.

ти лежиш на леглото до мен и успокояваш дишането си, а аз просто те гледам през мигли, полузатворила очи. тясно е, адски близо си до мен и си толкова горещ, че почти ми е непоносимо да те докосвам. но не мърдам. размърдваш се, усещам как търсиш ръката ми със своята, прокарваш пръсти по корема ми, намираш я. стискам пръстите ти и стискам очите си и се вкопчвам в момента, вкопчвам се в теб, вкопчвам се в нас.

миришем на пролет, аз на душгел, а ти.. ти миришеш на себе си, миришеш на спокойствие и на сигурност и просто искам да плача от това колко много обичам тази миризма.

лягам настрани, ти също лягаш настрани, дишаме заедно. ти също се вкопчваш в мен, стискаш пръстите ми. и ти ли се вкопчваш в нас?

тихо е. ужасно тихо. душата ми отдавна не пищи. оглеждам стените, прозорците, стаята. дрехите ми, неуспешно хвърлени към фотьойла, и твоите, струпани до леглото. заспали сме, а така не искам да спя, когато съм с теб.

косата ми е оплетена в нещо, възглавницата е сплескана и неудобна, чаршафите са топли, навън е тъмно. и аз ужасно закъснявам. не искам да спя. не исках да спя.

не искам да спя, когато съм с теб, защото губя време. губя толкова ценно време, което мога да прекарам в други неща. в сливане на вселените ни, в четене на книга, докато ти спиш, поглеждайки те от време на време, завивайки те, целувайки те по челото.

усещам, че си буден. обръщам се и ме гледаш с онова синьо, което ме смразява. онези пеперудки, които отдавна набодох в карфици по стиропора в стаята си, размахват миниатюрните си крилца, гъделичкат ме, пикират в корема ми. буден си и издишаш във врата ми, а аз съм толкова облекчена, че вече не спим. отпускам се на гърдите ти и светът е на мястото си.

а довечера.. довечера просто ще искам да заспя в прегръдките ти.