.. and a little bit of pixie dust.

Парфюмът ти обикновено остава след теб и мирише до сутринта. Не е имало нощ, когато не си бил отпечатан върху възглавницата, когато не съм спала с теб, преплитайки се с частиците останали, полепените по кожата ми остатъци от прегръдките ти. Усмихвам се, когато си тръгваш, защото знам, че ще ме чакаш в леглото, когато си легна, и ще си там, докато не се събудя сутринта. А после ще те видя.

Всичко е толкова по дълбоко, толкова по истинско, че ме е страх да пиша. Да пиша за теб, да пиша по теб.. Не съм достатъчна, че да си истински черно на бяло. Или пък съм прекалена и ти ще бъдеш прекален. И всичко ще бъде прекалено, а аз не искам.

Милиарди години в бъдещето някой ще ме открие и тогава няма да съм аз. Ще бъда прашинки танцуващи в пространството, прашинки, изграждащи някой друг. Ще бъда заедно със звездите, които в момента изграждат мен. Ще бъда звезда. Ще съм студена, бездушна, блещукаща част от себе си. Но не сега.

Сега съм дишащо въплъщение на роман, кулминацията на романтичните комедии, осъзнаването на влюбването, любовта от пръв поглед, първата хапка шоколад и последната ягода. Сега съм сутрешно кафе на девети януари, палачинки със текила, парченца помело. Сега съм боровинки върху кожата ти, усмивката, която съм отпечатала върху бузата ти, синьото в моите съчетано със синьото в твоите очи. Сега съм космос.

Сега съм точката на най перфектното изречение, изречение, което е толкова завършено и готово, че никой няма да може да го промени. Сега съм блясък в пространството.

Допиши ни, ако ти стиска.