Попита ме какво е моето богатство.. И аз се усмихнах, мислейки че това е най лесният въпрос на света. И всъщност е. Но как да опиша теб? Как да опиша него? Как да ви опиша, така че всички да ме разберат, когато казвам, че понякога си изразходвам пожеланията под падащи звезди заради вас?
Усмихвам се отново.. Защото.. Няма значение дали ще разберат. Няма значение колко кафе ще ми трябва, за да съм будна, когато се усмихнеш отново. Защото ти си си ти. И аз съм си аз. И ти винаги успяваш да ми направиш деня. И понякога дори ме караш да усещам вкуса на шоколада и кафето, и сладоледа във въздуха само защото съм с теб. Защото иначе напрегнатата тишина със тебе е приятна. И колкото и да те чакам.. винаги ще има следващ път, защото никога няма да се уморя да те виждам как идваш.
Защото ти си просто човек и знам, че можеш да си тръгнеш. Знам, че най вероятно някой ден ще се събудя и ще съм сама. Но знам и че си тук. И продължавам да се усмихвам..
Защото всички думи на света, всички шоколади, всички цигари, всички текили, всички бирени халки, всички снимки, всички песни, всички стихотворения, всички книги и всички щастливи краища.. Те за мен са нищо в сравнение с единствения миг, когато аз кажа нещо и ти се усмихнеш.
Защото ти си тръбичката, която ми помага да дишам. Лъжичката, с която ям шоколада си. Запалката, с която паля. Фунийката на моя сладолед. Лимончето към текилата ми. Снегът към зимата. Тъгата след лятото. И подаръжите на рождения ми ден. Горещият шоколад на Коледа. Сълзите след стихотворенията. Дъждът преди сълзите. ;d Всичките ми богатства.. си ти. И те са теб.
И понякога.. се събуждам през нощта, без да знам защо.. разтърквам очи и си мисля дали спиш добре и дали сънуваш нещо хубаво. Когато знам, че ти трябва късмет, стискам палци, докато кокалчетата ми побелеят, а след това още поне половин час. Не мога да спя, ако знам, че тъгуваш. И в стомаха ми избухват фойерверки, когато знам, че се радваш.
Бих ти правила палачинки през пет минути, но знам, че не можеш да изядеш толкова много.
И знам колко евтино може да звучи. И колко еднакво. И колко глупаво. И колко.. не искам да използвам повече епитети.
Но преди музиката и книгите и стихотворенията и звездите и снежните нощи.. които все са нечии други богатства. Си ти. И не знам дали си само за мен. Но знам, че.. има част от мен, която е само твоя. Единствено твоя. И ще е тук винаги.
